Този текст е от една книга, която току-що приключих - „Тропическо живтно“ на Педро Хуан Гутиерес. Много рядко попадам на оформени в чудесен, спретнат текст мои мисли, и то още в началото на книга. За съжаление брилянтните авторови проблясъци някак се загубиха в садо-мазо порното, с което е залят романа и което силно отклонява вниманието от сюжета. Всъщност това, което не ми хареса е, че думата „лайна“ се среща поне веднъж на страница. Самата книга има интересно внушение, очарователен край и става за размисъл, но е така обилно поръсена с л.... и клозетни истории, че по-скоро не бих я препоръчала на приятелите си. Затова препечатах този малък откъс – да му дам възможност да подиша извън книгата.

Доста се чудих дали за цялостното „този-живот-е-кенеф“ звучене на романа не спомага и възрастта на автора-прехвърлил петдесетте. Не за друго, интересно ми беше дали с възрастта естествените нужди не се приравняват със сексуалните, колкото и да се напъваш да бъде обратното. Реших, че всичко се дължи на цинизма, в който потапяме прекалената чувствителност. Накрая като нищо се оказва, че вместо сърцето и мозъка най-важният ти орган е станал дебелото черво.

И тъй като книгата описва печалният сблъсък на западната и карибската култура, ето един пример, че от това може да излезе нещо хубаво :