Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2007 20:52 - Андрей Луканов
Автор: mutri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6156 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 16.10.2007 20:53


image image image

Биография

Андрей Луканов е роден през 1938 в Москва в семейството на комунистическия политик Карло Луканов. Той е съветски гражданин по рождение и не придобива българско гражданство до края на живота си. През 1963 завършва "Международни отношения" в МГИМО, Москва, след което е служител в Министерството на външните работи (1963-1965) и Министерството на външната търговия (1966-1968). От 1969 до 1972 работи в представителството на България в Организацията на обединените нации в Женева. След завръщането си е заместник-министър (1972-1973) и първи заместник-министър (1973-1976) на външната търговия, вицепремиер (1976-1986) и първи вицепремиер (1986-1987), министър на външноикономическите връзки (1987-1989).

Луканов играе важна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП, след което заема ръководни постове в партията и оглавява нейното правителство през 1990. Правителството на Луканов пада след публични протести, предизвикани от тежката икономическа криза в страната. От тази криза е останал изразът „Луканова зима“.

На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание  му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 - 1989, при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г. След което г-н Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Жалбата е определена за допустима само по отношение на твърдяната от г-н Луканов незаконност на задържането му под стража. През март 1997 съдът приема, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на европейската конвенция и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест.

От 1994 г. е съдружник и президент на руско-българското съвместно предприятие "Топенерджи". През 1996 г. Андрей Луканов създава в Плевен фондация "Кайлъка". На 2 октомври 1996 той е застрелян пред дома си в София, което засилва слуховете за връзките му с организираната престъпност.

Семейство

Андрей Луканов е женен за Лилия Герасимова (също завършила МГИМО през 1963 г.), имат дъщеря и син:

  • Ана Луканова
  • Карло Луканов - също завършил МГИМО (1992)
Основни последствия от управлението

Под предлог, че в процеса на преструктуриране икономиката не може да ги издържи, правителството на Луканов едностранно преустановява плащанията по външния дълг през 1990 г. В следствие на това кредитният рейтинг на държавата се сгромолясва.

През 1992 г. правителството на Филип Димитров подписва споразумение с основните кредитори за 3-годишен гратисен период по просрочените плащания. След изтичане на гратисния период правителството на Жан Виденов безуспешно опитва да договори облекчени условия или ново разсрочване. За да не се влошава допълнително репутацията на държавата, плащанията са възобновени. Покриването на над 1 млрд. щ. д. лихви и главница допълнително обезкървява икономиката. Съчетано с кризата в тежката индустрия и краха на банковата система това е един от основните фактори за икономическата криза през 1996 г.

С въвеждането на режима на валутния борд през 1997 г. състоянието започва да се стабилизира и след 2000 г. международните кредитни агенции постепенно си възвръщат доверието в платежоспособността на България.


Луканов: Ще ме убият някой ден.
Интервю на Велислава ДЪРЕВА

Пълна стенограма на запис, направен сутринта на 9 юли 1992 г. в дома на бившия премиер Андрей Луканов, малко преди да тръгне за "Развигор"

- Готов ли си?
- Да. Обещай, че ще ми донесеш една пила - да изпиля решетките.
- Там няма решетки.
- Защо? (сипва кафе)
- Защото килиите нямат прозорци.
- Язък за романтиката!
- Не ти трябва пила. Трябва ти черна превръзка за очите, най-добре от кадифе. Иначе няма да можеш да спиш.
- Защо? (носи препечени филийки)
- Защото една 200-ватова крушка свети денонощно и ще ти изяде очите.
- И ще ми изпържи мозъка! Не искам черна превръзка. Все едно, че ме водят на разстрел. Отказвам! Хайде да си говорим.
- И така, Андрей, след малко ще бъдеш арестант.
- Това някак не ме изненадва. Приел съм го като историческа неизбежност. Питай леля Соня (дъщеря на Тодор Луканов - б.а.) как хората на ГПУ са отвели дядо ми Тодор на "Лубянка", как преди това преровили всичко, даже паркета - паркетче по паркетче, и го откарват, без да кажат нито дума - къде го водят, защо. Няма човек от моята фамилия (не твърдя, че съм най-блестящият екземпляр на рода), който да не е бил обект на обругаване и разтерзаване - морално, физическо, политическо. От всички посоки и във всяко време. Страшното е, че гражданската позиция на моите предци винаги е оставала неразбрана.
- У нас гражданската позиция винаги се е смятала за предателство.
- Или най-малкото - за личен, користен интерес.
- В нашата мила партия, включително.
- Това вече не е историческа неизбежност, а историческа глупост, национално самоубийство и мотив за политически канибализъм. А нашата мила партия, както казваш, винаги е имала патологична потребност от герои, жертви, врагове и мъченици.
- Обикновено врагът, жертвата, героят и мъченикът са едно и също лице. Паднала ти се е специалната роля, Андрей...
- Засега съм само врагът (засмива се). Други играят на герои и мъченици...
- Не те ли травмира фактът, че всички - и сини, и червени - избраха тъкмо теб за разтерзание? Че върху теб отреагират всичките си комплекси?
- Първоначално за мен беше голяма травма това, че именно аз съм избран за разтерзаване, за главен прицел на нападките. Първоначално ми беше трудно не да разбера, а да приема тази несправедливост, насочена именно срещу мен от всички. От всички именно срещу мен. Но постепенно започвам да си давам сметка, че така и трябва да бъде. Че враг на тези хора не може да бъде Тодор Живков, не може да бъде Милко Балев, не може да бъде Гриша Филипов. Техен враг задължително трябва да бъда именно аз. И други като мен. Ние сме техните антиподи в обществен и в морален смисъл и затова някак си по-спокойно го понасям. . .
- Можеш ли да ги характеризираш тези, на които сме антиподи? С едри щрихи.
- В този момент?
- Именно. Моментът е исторически. Утре всички вестници ще пишат с ей такива големи букви "Луканов в затвора!". И с десет удивителни, ако може.
- Добре, но характеристиката няма да е пълна. Ние сме антиподи на старата българска плутокрация с нейните наследени интереси, с умствени предразсъдъци и ограниченост, с нейното самочувствие на богопомазани, на аристократи, каквито те не са.
Ние сме антиподи и на онези, които също като първите не могат да приемат отделяне от властта, те не могат да виреят извън властта, те имат патологичен нагон към властта и те са готови да продадат и майка си само и само да се запазят в структурите на властта. Известни са и тези хора, и структурите, които създадоха като политически параван за своите лични интереси. Това е ренегатската компонента.
Има и един временен спътник, една трета компонента - българският политически лумпен. Те не са никакви. От тях някои ще влязат в плутокрацията, други ще отпаднат, понеже са лумпени и не могат да се променят. Тази компонента ще се топи, но засега тя е най-многобройна. Тя е изразител на настроенията на едно блато, което тоталитаризмът формира - обществено блато на посредствеността, на хората без гръбнак, които днес са много кресливи, много смели. Ето тази каста не иска да остане в своето стартово състояние, когато те бяха само един щурмови отряд. Сега те искат да се окопаят във властта и разбират много добре, че окопаването означава трайно настаняване в обществените, държавните, стопанските структури. Разбира се, към това ги тласка икономическият интерес или по-просто казано - алчността. И те много бързо се ориентираха към сливане на създадения от тях болшевишки апарат с възсъздадената държавна машина и стопанските структури, бюрократизирани и отново превърнати в класическия смисъл на думата апарат за насилие.
Това сливане върви с много бързи темпове, цялата нова законодателна база е за това, тя е посветена, предназначена да обслужи тези цели и интереси - от реституцията до приватизацията. Всичко е свързано с този процес и това е една от големите опасности за българското общество, защото тази политико-икономическа-стопанска каста, чувствайки се несигурна, се стреми бързо да се интегрира с международния капитал. Те така разбират приобщаването към Европа - като гаранция за личните си интереси.
- Утре ти ще бъдеш обвинен в това. Не утре! Днес! Кастата вече ти прикачи нейните собствени безчинства, защото не може да ти прости 10 ноември.
- Ти знаеш, говорили сме с тебе, че цялата злоба срещу мен е защото аз съм изневерил на кастата си. И че всичко, което се случва, и което може би ще се случи с мен, е израз на един стратегически кастов интерес - блокиране на реформаторското развитие на БСП и на държавата изобщо. Кастата е блестящо организирана, нейните видими представители си предават щафетата на властта и получават невидима защита. Те мен не могат да ме понасят. Те си имат политбюро в сянка, лидер в сянка - на "Секвоя", власт в сянка...
Абе, хванаха си беля с мен. Аз ще издържа...
- Прекъсвам те! Не повтаряй повече това.
- Виж ти! Цензор! Ще си довърша изреченията без твое позволение. Аз ще издържа. Те няма да издържат. И ще ме убият някой ден. . .
- Не си играй с тези неща!
- Не си играя. Констатирам. (Следва дълга пауза, чува се далечен детски глас. След три месеца, на 2 октомври 1992 г. Андрей ще изпрати писмо от "Развигор" с абсолютно същите думи. През март 1996-а ще каже "Толкова лъжа и мръсотия напластиха върху името ми, че само моята кръв може да ги измие". На 2 октомври 1996-а водоноските ще измият кръвта на Андрей от плочника.)
- Ти легитимира на Кръглата маса СДС като политическа сила и БСП никога няма да ти го прости. Ти легитимира БСП като диалогична партия и СДС няма да ти го прости. Такива неща кастата не прощава. Нито старата, нито новата.
- Колкото и да съм, общо взето, балансиран човек, несправедливостта никога не се приема равнодушно, особено когато тя идва от хора, на които реално си помогнал да си стъпят на краката. Едни нули, те и сега са нули, които и тогава демонстрираха омраза, но съчетана с раболепие, с умилкване, с молби от най-различен характер. Те искаха всичко - хартия, вестници, помещения, коли. И най-вече искаха - без да имат реално тегло в обществото - да бъдат третирани като равноправни участници в политическия живот. И именно защото се ръководехме от една цивилизована представа за прехода, от разбирането, че опозицията не трябва да бъде мачкана, че тоталитаризмът е оставил след себе си политическа пустиня и че ние сме тези, които имат задължението да озеленят тази пустиня, да я залесят, да я превърнат в нормален политически ландшафт, именно затова ние се отнесохме конструктивно и доброжелателно към опозицията или по-скоро - към тези наченки на опозиция. Навярно типичната българска склонност да се забива нож в гърба на онзи, който ти е направил добро, се проявява и в този случай.
- Погледни колко ножа има забити в гърба ти!
- На таралеж съм заприличал! (Засмива се.) Не съм от тези, които плюят нацията си, нито от другите, които пишат оди в нейна чест. Тя е много интересна нация, хетерогенна, многопластова, сложна, има много силни черти, но има и отвратителни черти. И то това, което е най-зле - черти, които са присъщи не само на индивидуалния характер, но от векове насам са се превърнали в масова психология. Бих казал даже, че масовата психология на българина е под равнището на неговата индивидуална психология. Има големи българи, българи, с които можем да се гордеем, българи от световна класа - и като интелект, и като душевност, като благородство. Но някак си, когато говорим за масова психология, в нея преобладават като че ли най-лошите черти на индивидуалния характер - завистта, предателството, склонността много бързо да се променят позициите, конформизмът, грубият материализъм.
- Има и по-лошо - българските политици използват като основно градиво тъкмо тези най-отблъскващи черти на националната психология. Залагат на тези черти, експлоатират ги, даже ги възнаграждават. Това дискредитира целия политически живот и е свръхопасно за обществото.
- Твоята констатация е убийствена, но за съжаление е абсолютно вярна. Това е най-характерното за политическия живот у нас - че политическата тактика, пропагандата, играят именно върху тези струни. Че повечето от политиците строят публичното си поведение върху най-ярките недостатъци на индивидуалната и масовата психология на българина. А това могат да го правят хора, които като личности са носители на тези недостатъци. Аз не съм психолог и не разбирам толкова от масова психология, но ми се струва, че именно за това в днешния парламент имаме такива гротескни фигури и те са най-активните.
- Те са фаворити, те са примадони, те жънат аплодисменти, те са любимци на тъй наречените народни маси!
- Това са хора, от които всеки демократичен парламент би се срамувал. Те са невъзможни в една демократична държава. Те не могат да бъдат в един нормален парламент. Но тук те са звезди. Те отразяват, без да го съзнават, нещо, което е присъщо на това общество, нещо, което намира в него резонанс. И това най-много ме притеснява и наскърбява. Защото всеки е склонен да мисли за нацията като за майка, да не забелязва, да прощава, да минимизира нейните слабости и обратно - да преувеличава и да изтъква нейните реални или мними положителни страни. Не може куртизанките на тоталитарния режим да ни преподават морал. Не може хора, които са правили партийна кариера по класическия кариеристичен начин, да се правят днеска на божи кравички и да си позволяват - при това с един монашески глас - да ни поучават. Те си позволяват да ми четат морал на мен и на други почтени хора - това е унизително. Дано народът го разбере!
- Няма да го разбере. Поне в близките сто години.
- Но всичко това е невъзможно! Това е отвратително. И само една нация, която носи това в своята масова психология, може да го прости и може да го понася. Защото то е непоносимо! За почтения човек това е непоносимо. За демократичната западноевропейска държава това е недопустимо. Това прекрачва всякакви граници на обществен морал и на нормалната човешка логика. Само у нас е възможно обществото да ги търпи, да не ги изхвърли досега! Само у нас е възможно психически болни хора, подлеци от всякаква гледна точка да бъдат отговорни политически фактори. Тези отклонения от нормалния човешки морал са приемливи по принцип у нас! Те са допустими в очите на едно общество. И това много ме плаши. Аз не виждам как можем да вървим към цивилизовано състояние на нашата държава по този начин. (На вратата се звъни.) Май трябва да вървим към "Развигор". Прекъснаха ни хубавия разговор. Готови ли сме?
- Готови сме.


Източник: Уйкипедия и google.bg


Тагове:   Луканов,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mutri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1331745
Постинги: 25
Коментари: 403
Гласове: 83
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930