Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2007 20:17 - Сатрапа - Тодор Живков
Автор: mutri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 116016 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 16.10.2007 20:38


   

"Тодор Живков нарекъл се "човек на народа", който дерибействаше десетилетия наред над този народ и който малко, глуповато, но хитро, сополиво селянче, успяло от говедарче да се превъплати с помоща на КГБ в акивен борец срещу фашизма и капитализма, без да има и един ден практика, било то като нелегален градски терорист или горски шумкарин, сетне работил в София като началник на Народната Милиция, за да може да обере след 9.19.1944 г. всички заможни българи, разтреляни от него без съд и присъда или изпратени в комунистически лагери на смъртта, добрал се в партийното ръководство на генералния секретар на БКП, кръволока Вълко Червенков, когото катурна с помоща на Никита Хрушков и зае неговото място на първия секретар, а с годините и всички останали ръководни постове в държавата."


                                                            Цитат от книгата на Атанас Панайотов "Кокаин"

Биография

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в село Правец, Ботевградско. Син на Маруца и Христо Живкови. Тодор Живков има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

Завършва прогимназия в Правец през 1926 г. и шести клас на гимназията в Ботевград през 1929 г. От 1929 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище (1932 г.), след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. През 1934 г. е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на Софийската окръжна партийна организация, но скоро е възстановен на работа.

През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. става член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. "Кофарджиев набор".

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София, след което завършва гимназия като частен ученик в София.

От юли 1938 г. до ноември 1942 г. пребивава "като полунелегален" в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.



Тодор Христов Живков е български политик от годините на социализма в България. През 1954 е определен за Първи секретар на ЦК на БКП (и става вторият човек в управляващата тоталитарна партия, след Генералния й секретар Вълко Червенков. През април 1956г.,след премахване на партийната длъжност Генерален секретар на ЦК на БКП (Българска комунистическа партия), той оглавява БКП. През 1981 г.длъжността Първи секретар е преименувана на Генерален. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966 г.) и 71-то (1966-1971 г.) правителства, а от приемането на Конституцията от 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. председател на колективния орган, явяващ се постоянно действаща горна камара на парламента и колективен държавен глава.

Тодор Живков е народен представител в VI Велико Народно събрание (1946 - 1949) и в I (1950 - 1953), II (1954 - 1957), III (1958 - 1961), IV (1962 - 1966), V (1966 - 1971), VI (1971 - 1976), VII (1976 - 1981), VIII (1981 - 1986) и IX (1986 - 1990) Народно събрание.


Политическа дейност преди 9 септември 1944 г. 

През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. "Кофарджиев набор". Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). От юни 1943 г., по решение на Софийския ОК на БКП е определен за член на щаба на I ВОЗ и за пълномощник на ОК на БКП в партизанския отряд "Чавдар". Според самия Живков, по негова идея се създава партизанската бригада "Чавдар", с ръководител Добри Джуров. Партизанското име на Тодор Живков е Янко. През юли 1944 г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации, а на 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София.


 

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на щаба на Народната милиция и става Трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП - София, а освен това е и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948 г.). Постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е иваден от неговия състав. През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 г. до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954 г.) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981 г.). Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2 - 6 април 1956 г.), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г. (на Дванадесетия конгрес на БКП до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) е изключен от партията, малко преди смъртта му членството в БСП е възстановено.


Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в десет народни събрания (VІ ВНС и от І до ІХ НС). От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет. На 19 ноември 1962 г. замества Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров. Става председател на новосъздадения Държавен съвет на Народна република България (държавен глава) до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.


След 10 ноември 1989 г.

Главна прокуратура започва срещу него 5 дела.

  • През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. До 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура.
  • През 1990 г. е обвинен за превишаване на правата в качеството си на държавен глава на НРБ за периода от 1962 г. до 1989 г. Арестуван е на 18 януари 1990 г. През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест.
  • На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.
  • На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. “Лагери на смъртта”.
  • Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело “Фонд Москва” (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София.


ЗАВЕЩАНИЕТО

НА ТОДОР ЖИВКОВ

 

На народа - да не рита, ангария до насита.

На Дража от секс-антуража, за спомен от моето президентство - поне едно министерство.

На зетя – Комитетя.

На дъщерята – Секретариата и палата.

На Владко – престола на татко и един съвет –

за да има дълга служба, да скандира “Вечна  дружба”.

А на внуците на Мара – да не слизат от самара,

който дядо им изплете за тях за през вековете.

Да ядат, да пият, сладко за народа да нехаят,

той е свикнал на робия – нека тегли ангария!

Но за дядо си да знаят,

как в тази болна ера, той направи кариера.

Как за три дни в гората, сложи всички на софрата.

Как от селски прост кравар, стана Първи секретар.

С власт могъща обгради ги, Раят земен им дари.

 

                Неизвестен автор от 70-те години. Приписвано на Радой Ралин. Когато бях малък го научих наизуст, защото баща ми и майка ми се страхуваха да го записват на хартия. Декламирах го само на наши доверени гости. Така се пазехме, защото през комунистическия режим за много по-малки провинения прибираха в милицията. През деветдесетте години го записах и тъкмо навреме защото иначе щях да го забравя. Още една народна благодарност към другаря Живков от 1990 г.


 

Снимков материал Тук

Видео:

http://www.vbox7.com/search/?offline=1&vbox_q=%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%B2


Из
Уикипедия



Гласувай:
0
0



1. анонимен - стига лъжи и злоба
23.07.2010 21:52
Престанете с тези манипулации- Живков си остава един стойностен политик и голям държавник. Много факти се манипулират. Времето ще утвърди истината! Малко факти от онова време са ни известни. Нека съдим по делата, а не по писанията из форумите- манипулирани и неверни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mutri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1297366
Постинги: 25
Коментари: 403
Гласове: 83
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31