Прочетен: 10377 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2007 16:01
Атентатът
На 19 август 2003 год. около 11.30 часа сутринта сребрист мерцедес S600 с регистрационен номер BB FN 888( BB- от baba, в превод от турски “баща” , F – Фатик N- Найденов), идващ от Бояна по бул. България, пътуващ за хотел Хилтън , спира на кръстовището с бул. Гоце Делчев на червен светофар.
В този момент по диагонал отдясно набива спирачки Фолскваген Голф , тъмен на цвят, със затъмнени стъкла. От него изкачат двойка маскирани мъже, въоръжени с автомати АК-47, като единия започва да стреля по задното стъкло на лимузината , а другият надупчва цялата й дясна страна. Според някои от свидетелите стрелецът е бил един. Целта на атентаторите е седналият на задната дясна седалка Филип Найденов , по известен като Малкия Фатик.
Автоматите АК-47 или Калашников са способни да произведат до 600 изстрела в минута, като стандартния пълнител има 30 патрона. При все това в упътването им се посочва ,че е препоръчително да се произвеждат откоси от по 3-4 изстрела , с оглед точността, като това компенсира отката на оръжието. При стрелба по близка мишена обаче това няма толкова голямо значение.
Стрелбата е продължила не повече от 10 секунди, след което килърите са се прибрали обратно в автомобила и шофьора е потеглил с мръсна газ, правейки обратен завой по бул.България към Бояна.
Секунда преди тях, Румен Желязков – Жабока , шофьорът на Фатик, явно запазил самообладание , потеглил по бул. Гоце Делчев към Военна Болница. След минути пристигнали , но лекарите изваждат бизнесмена мъртъв от колата. На площадката на болницата имало ужасно много кръв, а по спрения автомобил имало над 30 дупки от куршуми.
На шофьора на Фатик , Румен Желязков, който също бил ранен , била оказана навременна спешна помощ и така била предотвратена смъртта му. Но не за дълго. На 15 април в село Душинки , Брездник е намерен трупът на бившия борец, с куршум в слепоочието и пистолет “Парабел” в ръката. Основната версия за смъртта е самоубийство. Съществена информация , тиражирана в медиите тогава е,че Желязков освен шофьор е бил и бизнес партньор на убития 2 години по-рано Фатик.
Кой е човекът , наричан от пресата Митичния Фатик?
Бащата му , Исмет Тюркмен Шабан е широко известна личност в заинтересованите среди. Сириец по произход, той пристига в България през 60те години на 20 век, след като вече има издадена смъртна присъда в Турция.
Каквото и да се каже за него, по-скоро би било в сферата на предположенията и догадките. Сигурни са само факта за близката връзка със семейство Живкови, участието в търговията с оръжия на Кинтекс и работа с контраразузнаването. Заради дарени антики на стойност над 200 000 долара , Шабан е удостоен с орден “Кирил и Методий” I степен.
Твърди се ,че Големия Фатик прокарва в България производството на каптагон ( синтетичен наркотик от групата на амфетамините) и посредничи при големи сделки с близкия изток. Обществена тайна са големите количества наркотици произвеждани под покровителството на държавата и по-точно на лицата представляващи нейните органи.
Привилигированото положение в което се намира семейството, им позволява нечувани за социалистическата епоха възможности. Най-яркият пример е случаят , когато Малкия Фатик блъснал и убил две момичета , връщащи се от пързалката “Славия”, докато карал с бясна скорост Поршето си на бул. Цар Борис III. След това бил покрит от службите , тъй като бащата на едното от момичетата бил полковник от Държавна сигурност, който му вдигнал мерника.
Шабан е на толкова високо ниво в йерархията ,че когато решава да създаде фабрика за пастет край Сунгурларе, премиерът по това време – Димитър Попов , подписва указ, който принуждава Бобовдолската и Ямболската търговски банки да отпуснат кредит в размер на 480 000 000 лева.
Начинанието се проваля , а банките фалират.
Големият Фатик умира от панкреатит през 1998 година, а бизнесът му е наследен от сина му.
Приписват връзки на Фатик Исмет Шабан с кого ли не. От хората по висшите етажи на властта, до всички мафиотски босове, известни личности в шоубизнеса и спорта.
На погребението му злополучния професор Чирков , тогава директор на Александровска болница изпраща венец с надпис “С благодарност за помощта”, Христо Стоичков изпраща съболезнования, лично присъстват Боян Радев, Димитър Джамов, Венцислав Стефанов и други.
Името Филип Димитров Найденов , както се нарича по паспорт Фатик, е знак на благодарност и уважение към бащата на Илия Павлов – Димитър Найденов. Със шефа на Мултигруп двамата са били в близки отношения , както и със починалия собственик на “Мобилтел” Владимир Грашнов.
Твърди се ,че Иван Тодоров-Доктора е започнал бизнеса си именно благодарение на фамилията Шабан. Освен това Фатик е имал дялове от “Унисон” – фирмата на убития през 1997 година Емил Димитров Макарона 2001 год. Изброяването може да продължи още дълго…
Според запознати основния му бизнес е бил с трафик на автомобили. Луксозните возила тръгвали от Италия под контрола на мафията и пристигали тук , като по-голямата част продължава за Русия и Близкия изток.
След 1990 година Фатик успял да вкара повече от 50000 луксозни коли. Васил Илиев е застрелян в Мерцедес-а , който купил на същия ден от “Бабата”. Мерцедесите на Константин Димитров – Самоковеца са купувани от същото място – за по 1000 лева.
Името на бизнесмена се свързва основно и с трафик на наркотици и контрабанда.
Така след убийството му главния секретар на МВР , ген. Бойко Борисов обобщава трите основни мотива на убийството по които работи следствието: Лични, Контрабанда и трафик на крадени коли.
Задържани са шестима заподозряни след ДНК тест на следи в опожарения Фолксваген Голф, с който са пътували атентаторите: Йосиф Йосифов – Йоско, Асен Петров – Шаки, Стефан и Даниел Георгиеви, Ивайло Симеонов и Борис Арсов- Арчо. Впоследствие са освободени с мярка за неотклонение – парична гаранция.
Последният е намеререн мъртъв с два куршума в главата пред Боянската църква на 28 ноември 2003 год.
Делото за убийството вмомента е спряно. Няма улики , нито заподозряни.
Източник: http://www.kriminalist.info
23.10.2007 14:16
28.01.2009 11:30
15.01.2011 21:22
Защо колата е с такава регистрация, не е ясно. В същия град, по точно залепения за него Sindelfingen се намира основния завод на Daimler Benz. Aз самия живеех тогава в този град и един ден случайно се заприказвах със собственика на един турски сервиз, който познаваше въпросния бандит.
