Концепцията, че човешкото общество е диференциация между природно и социално е грешна. В течение на своето развитие Човекът е възприемал Природата и Обществото в единен вид. Разграничаването на социалните явления е ставало чрез очевидните признаци на Обществото. Главно сред тях е поведението, което отличава биологичния вид. Това е универсалния механизъм, който осъществява комуникацията между хората и тяхната интеграция в колективен живот.

           Най- важната характеристика на Обществото е неговата дейност. Тя се програмира повече социално, отколкото наследствено; чрез нея Обществото се самоуправлява и развива. В своя исторически път обществото е между хаоса и организацията.

          В историческата наука организацията като критерии за разграничаването и развитието на обществата се използва повече от антрополозите. Търсенето на позитивното в хода на историята може да се проследи чрез различните антропрограми ( комплекси от идеи за характера и пътищата на изследването на до индустриалното общество) и философско- историческите концепции и хипотези.

   ЕТНОПРОГРАМИ- Познати  са две направления в етнопроблематиката- КУЛТУРАЛИСТИЧНО и МАРКСИСТКО течение.

   КУЛТУРАЛИЗЪМ- Основни изследователи на това течение са:

     - Рут Бенедикт ( развива понятието на думата културен обичай и изучава отношенията индивид- общество, като предлага дуалистична класификация) 

       -Бронислав Малиновски ( изследвал културите на островната група Тробриад. Създател е на методиката на функционализма, основното в тази теория е ролята на институтите в  развитието и функционирането на обществото. Той често е посочват за основател на икономическата ь.

   - Клод Леви- Строс- разработил Теорията за структурализма като предпоставка на социалните феномени

          - Стенли Джевънс и Леон Уолтърс- теоретици, които застават зад принципа на свободна конкуренция и икономическия либерализъм.

         - Джереми Бентам- търси основание за създаването на наука за човека, като мотивира неговото развитие в система от две променливи- удоволствие и полезност. Бентам използва критерии и определя 14 вида семпли удоволствия. За да въведе ценностна характеристика на удоволствието и неговата противоположност, Бентам въвежда и характеристиката ПАРИ. Поради противоречие Бентам въвежда Закон за максимума. Чрез правото си на избор индивидът може в различна степен да се възползва от закона, като предпоставка за това е свободната конкуренция.

         ТЕОРИЯТА НА ФУНКЦИОНАЛИЗМА се базира н няколко принципа, смятани общи за всички хора. Изхожда се от разбирането, че човешката дейност винаги е свързана с организирани форми на сътрудничество, а структурите на създадените за дейността  организации са наречени институти, което предполага комплекс от принципи, които позволяват съществуването и функционирането на тези институти.

      Друга обща предпоставка за теорията е, че преди всичко човекът се нуждае от задоволяването на своите анатомични и физиологични нужди.

     За да отговарят адекватно на средата си хората действат обединение. Обединението на човешката група се поддържа от т.нар. интегриращи императиви като например религия, знанието и др.

        Понятието ФУНКЦИЯ може да се използва, за да се изразят отношенията между един културен акт и една необходимост за човека, независимо от природата на необходимостта Това поняние обединява в система принципите за организация, биологическа необходимост, производна необходимест и интегрираща необходимост.

      - принцип  на ОРГАНИЗАЦИЯТА- на база на този принцип се откриват институтите. Всеки институт притежава статус, съставен от система от ценности. Във всички общества множество от институти задоволяват определени необходимости, като всеки институт изпълнява определена функция.

     Институтите могат да бъдат обединени в няколко сектора:

       -ИНКОНОМИЧЕСКИ СЕКТОР- чрез различни институти той изпълнява функцията да поддържа, развива и замества необходимия културен и технологичен апарат.

        -СОЦИАЛЕН КОНТРОЛ- определя човешката активност да се осъществява в пространства, ограничено от правила, норми и ценности.

       -ОБРАЗОВАТЕЛЕН СЕКТОР- гарантира интеграцията на различните членове на общността в различните институти.

        -ПОЛИТИЧЕСКИ СЕКТОР- отразява проблематиката по защитата и изпълнението на задълженията.

      Културата е сбор от човешкото материално и духовно, което позволява на индивида и обществото да се задоволяват различните техни потребности в определена среда.

      СТРУКТУРАЛИЗМЪТ изучава белезите на социалния живот и по това се различава от функционализма, който търси техните комплексни функции   Структуралистичните картини са знакови, групират материали от редица науки за знаците, но само когато се проявяват като езикови или позволяват включването им в някаква комуникационна мрежа. Структурите, изяснявани чрез теорията са само от комуникационен тип. Основното е търсене на сигнали за връзка между хората, при което новото не е значението им, а отношението на значението им за комуникативните контрагенти.

     В човешката природа са заложени две "a priori" същности: инстинкти, които формират биологическата ни натовареност и универсална тенденция за живот в Общество. А последното изисква установяването на правила.В човешката природа са заложени две "a priori" същности: инстинкти, които формират биологическата ни натовареност и универсална тенденция за живот в Общество. А последното изисква установяването на правила.

       Първа задача на етнологията е да опише всичко, което е необходимо за живота в Общество. С други думи тя трябва да опише всички модели на всички възможни култури. Приключвайки тази задача, ще се създадат предпоставки за решаване на следващата - откриване на начин за комбиниране на правилата. Броят на възможните култури е ограничен, което, от своя страна, ги подава на описание и класификация.