Ще спра да те целувам някой ден
дори да продължа да те обичам,
защото друга тогава ще е с мен,
а влюбените толкова си приличат.
 
И чувствата когато се пропукат
и спънат гузните ни намерения,
мъртвите ни планове ще рухнат
при пеперудите на  ново измерение.
 
Преди когато късахме бельото
и всеки сам достигаше оргазъм,
сега дадохме криле на фукльото,
да прави любовта с сарказъм.
 
Телата ни кървят от напрежение,
в пламъка на чуждите обятия,
обичаме и любим с примирение
а любовниците са проклятие...
 
Накрая самотно утро ни очаква
далеч от среднощните кошмари,
с въздишка душата ни откликва,
а болката - гърдите ни изгаря...
 
11.10.16