Мутрите в България :: В примката на новия закон

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.08.2013 17:36 - В примката на новия закон

Автор: mutri Категория: Политика

Прочетен: 2846 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.08.2013 17:39

Едно скорошно изследване на агенция Блумбърг нареди България сред петте най-податливи на пороци нации в света. Там се твърди, че българите хвърлят 0,85% от брутния си вътрешен продукт в хазарт.

И докато Европа се мъчи да се справи със социалните проблеми, свързани с хазартната зависимост, България иска някак да напълни хазната си, като въведе най-абсурдния и комичен лицензионен режим в ЕС. Абсурден, защото никой не разбра идеята му. Комичен, защото месец и половина след въвеждането на черния списък от оператори, които не притежават лиценз за организиране на хазартни игри и тяхното филтриране, практическа полза за държавата няма. Нещо повече - вече са нанесени огромни вреди на обществот, като последствията им ще се усещат тепърва. Според най-мрачните прогнози хазартната бъркотия ще донесе за държавата и данъкоплатците проблеми, идентични на тези, със скандалните заменки или разпределянето на мултиплексите. Т.е. санкции от Европейската комисия. Ако се опитаме да разберем необходимостта от лицензионен режим при онлайн хазарта, най-вероятно е да търсим аргументите само в една посока, опирайки се на казаното от законотворците и държавните чиновници. Представители на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) неведнъж подчертаваха, че от България чрез онлайн хазарт "изтичат" огромни парични потоци всяка година, като се цитираха данни между 700 млн. и 2 млрд. лева. Бившият премиер Борисов аргументира необходимостта от подобен закон с насочване на събрани данъци към социалната политика и спорта, като дори цитира фантастичната сума от 300 милиона лева. От приемането на закона през юли 2012 г. до края на управлението си ГЕРБ така и не събра смелост да започне прилагането на ограничения вследствие на този режим или казано накратко - черен списък и филтрация. Мнозина се питат защо този черен списък бе съставен при новото правителство на Орешарски, при това от председател на ДКХ, който е назначен от служебния кабинет на Марин Райков. Ами много просто. Законът има две основни слабости, като при евентуални тежки последствия от тях отговорността ще бъде размита между сегашния кабинет, предишния парламент, приел закона, и някакъв чиновник (Иван Еничеров), временно заемал поста. А последствия ще има в няколко посоки. Първата е, че България категорично не е спазила предписанията на Европейската комисия относно причините, по които могат да се налагат рестрикции от лицензионните режими за хазарта в ЕС. Абсолютно е недопустимо тези ограничения да бъдат свързани с желанието за данъчни приходи. Рестрикциите могат да бъдат свързани единствено и само със социалната политика на странит членки по отношение на хазартната зависимост и опасните обществени практики. Затова някои държави в ЕС не разрешават оперирането на онлайн казина, защото ги смятат за пристрастяващи и обществено опасни. Абсурдът е, че България създаде черен списък на хазартни оператори, без да има дори една дума в закона, свързана с тяхната социална отговорност. И реално изгони от пазара компании, които са абсолютно изрядни в страните, където тази отговорност е залегнала в съответните закони. Лицензионният режим и последвалата филтрация са комични по две причини. Първата е, че в момента на изготвянето на първия черен списък ДКХ на практика създаде Параграф 22, като хем постави няколко компании извън закона, хем не съществуваше процедура, по която те да се лицензират. А освен това последвалата филтрация бе с нулев ефект, защото не бе съобразен опитът на другите страни в това отношение. Операторите започнаха да създават огледални сайтове, които не са в забранителния списък, а потребителите намериха допълнителни начини да прескачат филтрацията - например виртуална частна мрежа, различни браузъри или най-елементарното - залози по телефона в съответните компании. И тази ситуация може да продължи до безкрайност.

Нови черни списъци няколко пъти в месеца и нови огледални сайтове и домейни на популярни вече компании, които не са в забранителния списък и съответно не може да се докаже, че са незаконни. Негативните ефекти на този закон могат да се търсят в няколко посоки. Най-важната е на засегнатите браншове, които са спортът и медиите, в частност тези, свързани със спорта. Според медийни експерти сумата, която хазартните оператори влагат годишно за маркетинг на българския пазар, е приблизително 100 млн. лв. Тези средства се разпределят между медии и спортни клубове. На практика приходите от реклама от този бранш са тези, които връщат инвестициите в телевизионни права за големите спортни състезания. Обърканите действия на ДКХ в това отношение пък създават най-големия абсурд. На практика България не може да домакинства на големи спортни прояви, където спонсори са подобни компании, защото организаторът рискува огромни финансови санкции. Спортните клубове пък губят единственото си надеждно перо за приходи от подобни мероприятия - например мачове срещу световни грандове във футбола. Тези абсурди и проблеми не биха съществували, ако държавата реши два важни момента, свързани с този закон. Първият е допълването на Закона за хазарта с изисквания, свързани със социалната отговорност на операторите, каквито са предписанията на ЕК. Тогава българската комисия ще може да прилага лицензионен режим, без да рискува санкции от Европа. Вторият проблем е данъчният режим, който прави получаването на лиценз абсолютно безсмислено. Облагането на оборота вместо на печалбата означава, че винаги ще има предпоставки нелицензираните оператори да имат по-добри оферти от лицензираните. А това е нещото, което експертите в хазарта, заемащи държавни постове, не разбират или не искат да разберат. Интернет е необятен и идеята, че можеш да го подчиниш, е равностойна на мечтата да се събудиш някоя сутрин милионер в Лас Вегас. А второто май често пресича тънката червена линия на хазартната пристрастеност. *Авторът Васил Колев е главен редактор на сайта PECHELI.NET

Нагоре